Спите ли? Аз съм на път да заспя. Вие какво си правите? Аз се мъча да си държа очите отворени, трудно е, но успявам някак си. Та явно не вършите нещо много съществено, щом се занимавате с мен, и продължавате да четете всичко това, което няма абсолютно никакъв смисъл. Но за да не ви изгубя като слушатели, ще взема да напиша нещо смислено. Още не знам какво ще ви кажа, но ще измисля нещо.

Искам кафе... Упс, това не бе за вас. Но ако някой иска да ми донесе...

Никога няма да забравя следобеда, когато ме обявиха за Главен редактор на любимото ми списание в което работех вече от 4 години. Бившият Главен редактор ме попита дали искам собствена рубрика, двоумих се, но тутакси се съгласих, а после едва ли не заподскачах на един крак от радост по Булевард Рошел. Нямах идея какво ще представлява рубриката ми, но бях убедена, че в известен смисъл ще е за мен и за приятелите ми - група известни личности, всяка от които беше имала сякаш нескончаема...