Фото студиото

Заглавие: Re: Фото студиото Сря Юли 06, 2011 5:36 pm

Работата ми е напрегната. Даже не мога да ви опиша точно колко напрегната може да бъде. Разбирате ли, когато работиш за вестник, и то влиятелен, не можеш да си позволиш да се отнасяш с пренебрежение към задълженията си... особено когато си на 19 години.
Всъщност тази невероятна възможност, да придобия опит във професионална среда и едновременно с това да получавам пари, ми беше предоставена от председателя на международен конкурс по фотография за аматьори, който, пренебрегвайки всички правила, се зае лично да ме обучи на всичко, което знае. По-късно ми каза, че още в началото е разбрал, че имам потенциал, затова ще ме представи на колегите си в Paradise Newspaper.
Никога не съм си представял, че ще е толкова лесно да си намеря хубава работа, но в Америка всичко е възможно, очевидно. И така, след по - малко от месец бях назначен като младши фотограф... не съм убеден, че съществува такава длъжност, ако трябва да съм честен, но това изобщо не ме интересува.
Както казах по - рано, почти през цялото време съм под голямо напрежение и не винаги мога да се сдържа и да не напсувам някой от асистентите. В такива случаи те реагират дипломатично - не ми обръщат внимание.
Колкото до това дали има капризни "модели"? Естествено, просто не може без тях. Не харесват повечето от снимките, правят допълнително работа на целия екип и накрая пак не са доволни от това, което се е получило. При такива хора ми иде да извадя сатъра и да кълцам... (колкото и не-кръвожаден да съм!!)
Но въпреки всичко това, аз харесвам работата си. И как иначе след като често ми се налага да снимам някои от най - секси момичетата в града?

Заглавие: Re: Фото студиото Сря Юли 20, 2011 8:49 am

Първия ден на работа винги се оказва най-лесния. Не познаваш никого. А когато ми сервираха още от вратата,че ме чакат за снимки. Това вече беше върха. Но какво да се прави? Грабнах набурзо фотоапарата и направих снимките на капризното момиче. Отне ми часове докато тя накрая реши как да застане а след това от кой ъгъл искала да я снимат. Боже! Защо трябваше да прави всички толкова трудно? Имах чуството,че нарочно са я повикали днес,за да може още на първия ден да ми огорчат живота. Но аз не се предадох лесно.Все пактова ми беше и хобито, а това означава,че наистина обичам да го правя. Обичах си още и от малка. Така че сега съм радостна,че работя това което обичам и не съм забутана в някой малък офис с побъркващи се да звънят телефони.
Най накрая снимките бяха свършили и все пак онази си тръгна доволна. Седнах на един от столовете и се отпуснах.Ако всеки ден беше така, сигурно до края на седмицата ще съм пукнала. Но все пак някак си успях да изкарам до края на работния ден.