Езерото

Прибрах се вкъщи и се приготвих. Облякох си костюма и маската и както винаги със закъснение, отидох на бала. В градината имаше хора, но аз се отправих към езерото. Предпазливо влязох в горичката и започнах да вървя все по-надолу и по-надолу, докато най-сетне не стигнах до езерото. Дори далеч от другите, все още не свалях маската си. Стоях си сам и разсеяно гледах луната, мислейки за Елена и моя "двойник". Нима имахме някаква връзка. Нима бяхме братя. Нима това бе възможно. Оставих мислите ми да се гонят из главата ми и замислено и замечтано гледах луната.

-Eлена! Ти дойде! Толкова се радвам. - прегърнах я и след като се отделих от нея, й се усмихнах. Сетих се за момчето от плажа и се обърнах към Елена и объркан я попитах:
-Кое беше момчето, което изглеждаше точно като мен? - попитах я тихо и лекичко опънах сакото си надолу. Не бях свикнал с костюми и се чудех кога и къде да го сваля. Усмихнах се на Елена и зачаках да получа отговор.

-Ти също. - казах аз и се усмихнах на Елена. - Ти също. - огледах се и извадих мобилния си. Пуснах първата песен, за която се сетих и подадох едната слушалка на Елена. Усмихнах се и след като скъсих дистанцията между нас изшептях:
-Да танцуваме? - усмихнах се галантно и подадох ръка на Елена. Погледнах я в очите и казаха:
-Тази нощ ще е незабравима.

Ъх,сега не ми беше много до танци,но нямаше как да откажа.Всъщност мисълта за Джейкъб не излизаше от ума ми.И многобройните въпроси околко него.И съвсем бях забравила да кажа на Джейсън,че вече няма да работя в бара..
-Ох,покрай всичко друго забравих да ти кажа,че...-поех дълбоко въздух-че вече няма да работя в бара.Мениджърът на някакъв режисьор ме видял и поискал да се срещне с мен.И ми предложи работа като актриса,стига само режисьорът да ме одобри.-усмихнах се леко,всъщност това е моя мечта от малка и бях доста радостна.

-Това е... Това е страхотно. Идеално. - казах аз и се усмихнах. Погледнах към нея и казах:
-Ужасно се радвам за теб! - засмях се и седнах на кея, след като песента свърши. Поканих Елена до себе си и се загледах в луната:
-Мъчат те мисли около мистериозното момче? Веднага трябва да говоря с нашите. - казах аз и се усмихнах, но бързо допълних:
-Но сега не му е времето. - казах аз и се усмихнах. Постоянно мислех как да се отърва от този костюм.

-Искаш д асе отървеш от костюма ли?-попитах като се засмях и леко разхлабих вратовръзката му-Така поне малко по-добре ли е?-повдигнах вежда и се усмихнах като леко полюшвах краката си.
Загледах се във водата..беше някак си успокояваща.Опрях глава на рамото му и казах тихо-Ще ми липсваш.Вбара беше страхотно.