DreamCatcher

Добре дошли в Dreamcatcher! Мечтаното място за всеки тийнейджър! Най-новият РПГ форум!
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мястото за вашите банери е тук!
Чет Юни 21, 2012 5:27 am by Quinn Fabray

» Работа / Професии
Съб Сеп 24, 2011 1:16 pm by Меган Стивънс

» Създаване на герой
Съб Сеп 24, 2011 1:10 pm by Меган Стивънс

» Пише ми се Роул Плей
Вто Сеп 06, 2011 4:13 pm by Effy Stonem

» Нашите приятели.
Вто Сеп 06, 2011 12:16 pm by Меган Стивънс

» Смяна на лик и име
Пон Сеп 05, 2011 3:03 pm by Меган Стивънс

» Boys vs. Girls
Нед Сеп 04, 2011 6:15 pm by Меган Стивънс

» Не искате да сте сами?
Чет Сеп 01, 2011 10:27 am by Джени Колинс

» Асосиации
Пет Авг 26, 2011 6:46 pm by Меган Стивънс

Top posters
Меган Стивънс (784)
 
Изабел Уилиямс (578)
 
Елена Гилбърт (331)
 
Джейсън Томас Даркъс (317)
 
Effy Stonem (252)
 
Джени Колинс (209)
 
Никол Ричардс (164)
 
Елиша Грейв (142)
 
Джейкъб Милър (139)
 
Alexandra Diamond (126)
 
Статистика
Имаме 67 регистрирани потребители
Най-новият потребител е inka8

Нашите потребители са написали 3870 мнения in 339 subjects
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Пет Авг 10, 2012 9:48 am

Share | 
 

 Разкази и стихотворения

Go down 
АвторСъобщение
Miss A /Ейнджъл Родригез/
Помощник дизайнер
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 22.06.2011
Age : 24
Местожителство : ~`somewhere over the rainbow`~

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Помощник дизайнер
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Разкази и стихотворения   Сря Юли 13, 2011 6:04 pm

Ето един вампирски разказ, от времето, когато бях луднала по Здрач и Дневниците. :} С него спечелих един форумен конкурс.. :Д


Пояснителни бележки:
1.Разказът е изграден изцяло под формата на имейли.
2. Датите и часовете са важна част от него.

Приказки за лека нощ
24.05. 2010 г. 21:30
„ Скъпа Меган,
Денят мина учудващо бързо. Сякаш времето се въртеше около мен, а аз му бях господар. Или по-скоро…аз бях част от самото време. Не мога да ти го опиша. Когато отидох на работа, всички започнаха да ме прегръщат или потупват по рамото. Не зная какво им беше станало…Непрекъснато повтаряха: Съжалявам!, Случилото се е ужасно!, Наистина е трагично!...Така и не им отговорих-реших, че не искам да знам повече за шегите им. Виж, Меги, ужасно ми липсваш. Какво се случи с нас?
Обичам те,
Самюъл”
26.05. 2010 г. 23:06
„Скъпа Мег,
Не разбирам. Защо вече никой не ми говори?! Никой не общува с мен, спрях да получавам пощата си, в офиса като че ли не ме забелязват. Само ти си оставаш до мен…макар и от разстояние. Денят мина мудно и еднообразно, но…Толкова ми се спи…А и все се събуждам среднощ и не мога повече да затворя очи…Ще ти пиша пак утре.
Оставаш завинаги моята любима!
Сам”
27.05.2010 г. 22:40
“Меган, страх ме е!
Започват да ми се привиждат разни неща, за които съм сигурен, че са плод на въображението ми. На входната врата имаше некролог… И, Меги, на него пишеше твоето име: Меган Конър Хайд! Твърдеше се, че си починала на 24 май, а това е невъзможно, нали?! Ти беше заминала предната вечер... После видях една черна лента на вратата за апартамента ми, а когато влязох и се погледнах в огледалото, се озовах облечен целия в черно! Като че ли бях ходил на погребение, Меги! Наистина се страхувам…. Иска ми се скоро да се върнеш, ти винаги си толкова добра и спокойна.
Липсваш ми,
Сам”
28.05.2010 г. 21:55
„ Меган, кога ще се върнеш?
Опасявам се, че съм болен от нещо. Непрекъснато ми се губят спомени от съзнанието, дори понякога не мога да се сетя какво съм правил през деня. Какво става с мен , Мег? Не се чувствам болен, но съм някак объркан. Не съм сигурен какво и кога точно се се случвало. В главата ми изникват картини…Плашат ме, защото изглеждат толкова реални…а знам, че не би могло… Освен ако… Но ти получаваш писмата ми, нали, Меган? Да… Ти си добре…
Лека нощ, Меги!
Самюъл”
30. 05. 2010 г. 00:01
Меган?!? Меган…Меги…Мег… През цялото това време… Ох, болката в главата не отшумява…. Ще се пръсна! През цялото това време…. Сега осъзнавам защо бяха съболезнованията… и черната лента… и некролога… Ти си мъртва, Меган! Но ако е така… Какво се случи с мен?! Защо го осъзнавам чак сега?! Аз не съм толкова чувствителен, как бих могъл да полудея от загубата ти?!... Не, за Бога! Ти не си мъртва! О, Меги… Липсата ти ме прави друг човек…. Но ти би трябвало да си мъртва! Некрологът, погребението… О, Меган, прости ми! Говоря глупости… Но…ох, защо ме боли така… Вече не съм господар на времето! Не искам да отлита толкова бързо. Защо?!
Обичам те, Меган Хайд,разбираш ли!? Обичам те, а дори не мога да се сбогувам…”
Съобщение в гласовата поща на Самюъл Дженкинс, 30.05.2010 г., 00:30 :
„ Спри да ми пишеш, Самюъл. Забрави ме! Аз се промених… Не съм човек, Сам! Аз съм една гадна кръвопийца и нищо повече. Разбери, че е опасно за теб да общуваш с такава като мен. Знам, че са открили колата ми, смачкана при катастрофа, и са приели, че съм мъртва. Приеми го и ти! Ще срещнеш друга, която ще е много по-достойна да те обича и да бъде обичана от теб. Няма да те забравя, Сам! Пази се. Меган.”
Съобщение в местен вестник, 30.05. 2010 г. :
„ Тази сутрин бе открито тялото на Самюъл Дженкинс (29), като случаят бе обявен за самоубийство. Смъртта бе открита около девет часа, от чистачката Кира Сонг, която идвала, както обикновено, по това време в неделя. Смята се, че С.Дж. е починал между 12 и 1 през нощта. При първия оглед на тялото, направен от д-р Робъртс, ясно се виждали двете дълбоки следи от нож върху врата на починалия. Смъртта е настъпила поради прекалена загуба на кръв от сънната артерия. Ножът, с който е извършено самоубийството, е намерен близо до тялото на мъжа. Повече информация: във следващия брой.”
30.05. 2010 г. 00:35, неизпратено съобщение от кутията на Самюъл Дж. :
Любовта отива си,
и аз скърбя.
Любовта отива си,
и искам да умра.
Надявам се, че ще те срещна някой ден,
там, където аз отивам.
Мисли си някога за мен,
спомена за тебе винаги ще имам.

Обичам те!


____________________________________________

Gossip is what keeps us strong... or it makes us dead in the eyes of others.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиша Грейв
Топ модел
avatar

Брой мнения : 142
Join date : 05.07.2011

Character sheet
Години:: 18
Работа::
Местоживеене::

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Сря Юли 13, 2011 6:36 pm

Уникално е !!! Даже аз го почуствах...Евала уникално е <3<3

____________________________________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меган Стивънс
Admin
avatar

Брой мнения : 784
Join date : 22.06.2011

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Сценарист
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Сря Юли 13, 2011 6:38 pm

Уникално е Леда!! <3 Ам..с това ли спечели онази книга мин година? Wink

____________________________________________

Like a Star @ heavenIn every journey there is meaning.
In every conflict, there is growth.
In every action
there is purpose.
In every moment of doubt, remember to BELIEVE IN YOURSELF.
Like a Star @ heaven

Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dreamcatcher-rpg.bulgarianforum.net
Miss A /Ейнджъл Родригез/
Помощник дизайнер
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 22.06.2011
Age : 24
Местожителство : ~`somewhere over the rainbow`~

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Помощник дизайнер
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Чет Юли 14, 2011 5:32 pm

коя от всички книги? :Д ния, ники мерсии! :* {hug}

____________________________________________

Gossip is what keeps us strong... or it makes us dead in the eyes of others.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Изабел Уилиямс
Главен директор на студио
avatar

Брой мнения : 578
Join date : 07.07.2011
Местожителство : Парадайз

Character sheet
Години:: 19
Работа:: Главен директор на студио
Местоживеене:: Южна част

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Чет Юли 14, 2011 6:34 pm

Лелее.. Невероятно е... <33
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Меган Стивънс
Admin
avatar

Брой мнения : 784
Join date : 22.06.2011

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Сценарист
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Чет Юли 14, 2011 6:40 pm

Miss A /Ейнджъл Родригез/ написа:
коя от всички книги? :Д ния, ники мерсии! :* {hug}
Ми мин. лято на рд-то ти...беше донесла пратката- книгата ?

____________________________________________

Like a Star @ heavenIn every journey there is meaning.
In every conflict, there is growth.
In every action
there is purpose.
In every moment of doubt, remember to BELIEVE IN YOURSELF.
Like a Star @ heaven

Spoiler:
 

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dreamcatcher-rpg.bulgarianforum.net
Effy Stonem

avatar

Брой мнения : 252
Join date : 12.07.2011
Age : 26
Местожителство : South Side, Paradise

Character sheet
Години:: 19
Работа:: актриса
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Пет Юли 15, 2011 7:41 am

Уникално...и аз искам да пиша така ((:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Miss A /Ейнджъл Родригез/
Помощник дизайнер
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 22.06.2011
Age : 24
Местожителство : ~`somewhere over the rainbow`~

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Помощник дизайнер
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Нед Юли 17, 2011 8:21 am

Мерси на всички! Оценявам го : ) [sun]

____________________________________________

Gossip is what keeps us strong... or it makes us dead in the eyes of others.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Miss A /Ейнджъл Родригез/
Помощник дизайнер
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 22.06.2011
Age : 24
Местожителство : ~`somewhere over the rainbow`~

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Помощник дизайнер
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Нед Юли 17, 2011 8:25 am

Eто още нещо, което бях писала още в 6ти клас.

Човекът и книгата
Човекът запали цигара, потъна в креслото, слагайки Книгата на коленете си, и отново се зачете. Жена му го бе напуснала преди две седмици и единственото, което му остана бяха цигарите, сивият апартамент и Книгата. Тя изглеждаше толкова древна, страниците й – подгъвани и намачкани от множеството препрочитания. Той не беше забелязал промяната в дома си, не му липсваше съпругата, защото мъжът рядко се връщаше в своя свят. Истински той живееше в Книгата и тя беше реалният дом за него. Затова и никой не го познаваше – сърцето забравя това, което очите не виждат. Човекът никога не излизаше и някогашните му приятели вече не го помнеха. Но за сметка на това, той имаше много други познати – другарите и спътниците му от Книгата. Те бяха винаги в неговото сърце.
Ето че сега, мъжът отново живееше в Нея. Правеше го почти несъзнателно – повече с душа, отколкото с разум. Но все пак не беше луд. Просто бе забравил. Забравил какво е да живееш в реалния свят, забравил съществуването си. Книгата го влечеше неудържимо, единственото, което го държеше в света на живите, бяха цигарите. Тази отрова, която му помагаше да остане човек! Ала Книгата с всеки ден надделяваше над слабия му дух. Подчиняваше го напълно на историята и законите си. Човекът започна да изтънява, да изтънява, докато от него останаха само букви, които започнаха да изчезват. Изведнъж Книгата, както бе паднала на креслото отворена по средата, започна да се прелиства, сякаш от невидима ръка. Отвори се на първия, празен лист, от който започваше историята и погълна избледняващите букви. От мъжа остана само димящата цигара, паднала от ръката му, на креслото до Книгата.
Човекът се огледа доволно. Беше се върнал в дома си. В дома от историята. Същото леко пожълтяло небе от книжни листи с отбелязани огледално букви го посрещна както обикновено. Той беше в Книгата. Гледаше от вътрешността, от сърцето й. Всичко около него бе изсъхнало и сухо равно поле – с пожълтели тревички и умряла природа. Но чакай малко! Това не беше правилното място! Полето бе началото на историята, не мястото, докъдето беше стигнал мъжът. „Какво става?! Защо се върнах тук?”, мислеше си човекът. Но това нямаше значение за него. Той знаеше пътя наизуст. Скоро щеше да стигне отново до мястото, където трябваше да се появи още с идването си. Мъжът закрачи уверено и бързо през тревите, а небето от пожълтели листи леко потрепна.
***
Вече беше пладне. Слънцето блещукаше с последните си лъчи зад порозовелите облаци, обсипани с огледални букви. Човекът не бе помръднал от мястото си. Пустинното поле още го обграждаше, цареше мъртва тишина. Всъщност, той беше вървял изключително дълго, но така и не бе успял да стигне до края на първата глава от Книгата. Някакси, тя не пускаше мъжа и го връщаше винаги в центъра на сухото място, в началото на всичко. Ала той вече не се интересуваше от това, не искаше да продължава напред. Само стоеше, затворил очи, и се опитваше да проумее всичко.
Още когато беше направил първата си крачка в мъртвото поле, един спомен бе пронизал съзнанието му. Не беше безжизнен, подобно на другите от реалния му живот, а жив и ярък, сякаш се случваше в момента, пред очите на мъжа. Това беше споменът от първата среща с бъдещата му съпруга. В един студен зимен ден, тя бе стоплила сърцето му и си бе отделила свое собствено местенце в него. Мъжът объркано беше направил още една крачка – искаше да избяга от спомените. Но тогава нови бяха нахлули в главата му. Първата целувка. Сватбата му с най-красивото момиче, единственото, за което имаше очи той. „Не!”, беше извикал ужасено човекът. В Неговата книга нямаше спомени, нямаше болка! Какво беше това място?! Човекът бе започнал да бяга отчаяно. Искаше да се отърве от всичко, да забрави миналото, сам той да бъде забравен. И с всяка крачка беше ставало обратното. Раждането на детето му, всяка една милувка на съпругата му, вечерите, прекарали тримата пред припукващия огън в камината… И после – изведнъж самота! Сивият апартамент е почти празен, само той стои в креслото, чете хипнотизиран и пуши. Една врата се затръшва и красивото момиче, вече жена, си отива с детето им. Няма семейство, няма истински дом, само Книгата продължава да го омагьосва и не му позволява да поиска прошка от съпругата си. Миналото бе забило ръце в сърцето му и се опитваше да го разтърси, да го накара пак да почувства нещо човешко.
Мъжът отвори очи и се намери отново сам в безкрайното сухо поле. „Искам да се върна!?”, промълви човекът бавно, сякаш събуждайки се от дълбок сън. После повтори думите, а след това още веднъж и още веднъж. Пак понечи да направи крачка, но този път спомени нямаше. И въпреки всичко, човекът не помръдна от мястото си, колкото и да опитваше. Сякаш Книгата го бе хванала с невидими, но здрави въжета. Човекът панически се завъртя на място, опитвайки се да побегне, ала не успя. „Пусни ме!”, изкрещя той на Книгата и размаха юмруци към небето. Вече си беше спомнил всичко. Знаеше, че той се бе оставил тя да го омагьоса и плени. И сега не го пускаше! За пръв път от толкова дълго време, мъжът поиска да се махне оттам, да види семейството си, да живее! Ала сега той беше само букви, написани в Книгата, и нищо повече. Всъщност, човекът вече не съществуваше в своя свят. Не се бе раждал, не бе живял. Той с мъка и тревога погледна към небето с огледални букви, през които се виждаше смътно неговият апартамент. Сега само тази гледка бе прозорецът му към истинския свят. Изведнъж димящата цигара се претърколи, стигна до листите на Книгата и не след дълго ги подпали. Човекът извика ужасено и отвори широко очи, не можейки да повярва на случващото се. Небето от листи стана кървавочервено, черните букви се разтопиха като мастило и заваляха на едри капки. Задуха силен горещ вятър, който задушаваше и пареше всичко наоколо. От страниците на Книгата се разнесе мътен сиво-черен пушек и принуди мъжа да се закашля и да закрие лицето си с ръце. „Пусни ме, моля те!”, викаше той към небето, но това бе безсмислено. Самата Книга вече умираше, а заедно с нея – и мъжът.
Изведнъж цялото поле избухна! Земята се разтресе, а отвсякъде се чуваше мощен тътен. Книгата започна да кърви, а човекът бавно и мъчително се топеше, превръщайки се в черно мастило. Той чувстваше как огънят и парещият въздух прогарят тялото му и изтръгват всичко от него. „Никога няма да ме имаш!”, извика мъжът към нищото, защото вярваше, че разкаянието му ще го спаси и той най-сетне ще бъде свободен от Книгата. „Аз ще живея! Искам да живея!”. Един огнен език премина през тялото му като мълния и буквите, от които бе направен, се стопиха.

____________________________________________

Gossip is what keeps us strong... or it makes us dead in the eyes of others.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джейс Дрю Лукас
Фотограф
avatar

Брой мнения : 106
Join date : 23.06.2011
Местожителство : East Side, Paradise

Character sheet
Години:: 19
Работа:: фотограф
Местоживеене::

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Нед Юли 17, 2011 3:07 pm

Страхотни, Ле <3 Всъщност "Човека..." още първия път като го четох ми стана един от любимите, невероятен разказ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Miss A /Ейнджъл Родригез/
Помощник дизайнер
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 22.06.2011
Age : 24
Местожителство : ~`somewhere over the rainbow`~

Character sheet
Години:: 17
Работа:: Помощник дизайнер
Местоживеене:: East Side, Paradise

ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   Нед Юли 17, 2011 5:34 pm

мерси герии! Smile)

____________________________________________

Gossip is what keeps us strong... or it makes us dead in the eyes of others.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Разкази и стихотворения   

Върнете се в началото Go down
 
Разкази и стихотворения
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
DreamCatcher :: Be FREE! :: Лично творчество-
Идете на: